Ева Тепавичарова е от онези актриси, които се разпознават не просто по ролите си, а по особения ритъм на присъствието си – дисциплина на сцената, свобода в изразните средства и онзи фин усет за мярка, който прави хумора същинско общуване, а не само забавление. Тя принадлежи към активното поколение български артисти, за които сцената е живо пространство, а всяка среща с публиката – повод да се търси нов нюанс, ново подчертаване, нова пауза, в която се ражда смисъл. В професионалния път на Тепавичарова се откроява трайно внимание към съвременната драматургия, към комедията като умение да наблюдаваш и превеждаш делничното на езика на театъра, и към тези представления, които оставят след себе си не само смях, но и тихо разпознаване. Без показност и без излишни жестове, тя изгражда фигури, запомнящи се със своята човечност – понякога остроумни и самоиронични, друг път сдържани, почти камерни, но винаги точни по отношение на ситуацията и партньорите на сцената.
През годините Ева Тепавичарова развива репертоар, който стои уверен както на голяма сцена, така и в по-интимни формати, където контактът с публиката е непосредствен и определя темпото на спектакъла вечер за вечер. Тя умее да работи в ансамбъл, да слуша партньора, да намира онзи малък жест, който променя смисъла на сцената, и да използва паузата като част от текста. Едни от най-ярките й участия са свързани именно с проекти, в които комедията среща истинския, наблюдаван от близо живот – с неговите комични, нелепи, но и нежни моменти. В тази линия естествено се вписва участието й в сценичния спектакъл „Каквото такова“ – заглавие, което събира в себе си дух на самоирония и свобода, и което изисква актьорска реакция в реално време, прецизен тайминг и способност да отвориш сцената за непредвидимостта на живия контакт. В „Каквото такова“ Тепавичарова показва все онова, което публиката свързва с нейното име: чиста енергия, интелигентен комедиен импулс и внимание към детайла – онзи мъничък детайл, който кара зрителя да се усмихне първо с очи, а после и широко. Спектакълът не робува на шаблони, а разчита на среща – и именно в тази среща актрисата е в свои води: изобретателна, леко иронична към себе си и света, но с топлина към човека насреща. Когато очакванията на залата се променят, когато една реплика получи неочакван отзвук, тя запазва сценичната мелодия на представлението и го води към края му така, че всяка вечер да бъде уникална, а усещането – споделено. За онези, които търсят жива комедия с характер, заглавието Каквото такова е естествена посока – и същевременно добра възможност да видят Ева Тепавичарова в територия, която й приляга и която тя обогатява със стил.
Професионалната дисциплина на Тепавичарова личи в начина, по който структурира сценичната си работа. Тя е актриса, която мисли през текста, но и през ритъма на тялото – изборите й на сцената никога не са случайни, движението е икономично и функционално, гласът е употребен като точен инструмент, а паузите са част от композицията. Този подход позволява на партньорите й да се чувстват свободни, защото знаят, че срещу себе си имат артист, който носи сцена, отваря пространство и гарантира, че смисълът няма да бъде заглушен от ефекти. В комедията това е още по-ценно: смехът изисква точен вход, чуваемост, темпо и изход – иначе изчезва. Ева Тепавичарова се доверява на простите решения, когато те са най-точни, и влиза в сложните, когато текстът или ситуацията го изискват, без да търси лесен ефект. Нейната работа се вижда в репетиционната хигиена: внимателно четене на пиесата, изчистване на ритмите, разговор с режисьора за посоката на сцената и постоянна грижа за контактните точки със зрителя. Така всяка роля, независимо дали е по-близо до фарса, до сатиричния скеч или до камерната комедия от характер, придобива яснота – започва от място, минава през развитие и стига до завършек, в който остава резонанс, не само аплодисменти.
Със своята сценична култура и отговорност към публиката, Ева Тепавичарова се нарежда сред артистите, чието име за зрителите е знак за качество и честно усилие. Тя умее да прави сложното да изглежда леко, но никога не бърка лекотата с лековатост. Когато играе, усещането е, че репликите са току-що родени – свежи, човешки, неподправени – и все пак стоят върху стабилна конструкция. Това рядко съчетание е причината спектакли като „Каквото такова“ да живеят пълнокръвно извън рекламната рамка – защото всяка среща с тях се превръща в малък празник на наблюдателността. Както често се случва при добрата комедия, публиката разпознава себе си, своите невралгии и малки триумфи, и си тръгва с усмивка, която не се нуждае от доказателства. Точно такъв тип театър – днешен, откровен и без претенция да поучава – е естествената среда на Тепавичарова. Тя приема сцената като разговор и пази високо ниво на доверие към зрителя, защото вярва, че зрителят чува нюансите и обича да бъде уважен с интелигентен смях. От тази позиция биографията й се пише не толкова с гръмки заглавия, колкото с последователност: участие след участие, сезон след сезон, град след град, с една и съща грижа към текста, партньора и човека в залата. И може би именно това, заедно с естествената й харизма, прави името Ева Тепавичарова особено търсено от различни театрални екипи и любимо на публиката, която се връща да я гледа отново.